10 may 2007, 9:31

Oчите ми галерии на живите картини

  Poesía
859 0 8
Очите ми галерии на живите картини.
Отминали сезони се разтварят в мен,
със трепетните длани на мечтите
рисували са пръстите на моят ден.
Как утрото с надеждата докосва
на нощите безсънни мисълта
и в розови сияния с любов описва
дъга над развълнуваната ми душа.
Във слънчеви лъчи от златните копнежи
потапя с четката, рисува блян...
Със синя нежност птица как докосва
небето в своя полет неизживян.
Сълза кристална в перлена премяна
по струните на тънката трева
звъни, рисувайки със обич бяла
дланта на сребърната тишина.
Потъвам във картините мечтани
на залези, изгарящи във плам.
Докосвам със дихания трептящи
картините на своя нежен блян.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Евгения Тодорова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....