Oчите ми галерии на живите картини
Очите ми галерии на живите картини.
Отминали сезони се разтварят в мен,
със трепетните длани на мечтите
рисували са пръстите на моят ден.
Как утрото с надеждата докосва
на нощите безсънни мисълта
и в розови сияния с любов описва
дъга над развълнуваната ми душа.
Във слънчеви лъчи от златните копнежи
потапя с четката, рисува блян...
Със синя нежност птица как докосва
небето в своя полет неизживян.
Сълза кристална в перлена премяна
по струните на тънката трева
звъни, рисувайки със обич бяла
дланта на сребърната тишина.
Потъвам във картините мечтани
на залези, изгарящи във плам.
Докосвам със дихания трептящи
картините на своя нежен блян.
Отминали сезони се разтварят в мен,
със трепетните длани на мечтите
рисували са пръстите на моят ден.
Как утрото с надеждата докосва
на нощите безсънни мисълта
и в розови сияния с любов описва
дъга над развълнуваната ми душа.
Във слънчеви лъчи от златните копнежи
потапя с четката, рисува блян...
Със синя нежност птица как докосва
небето в своя полет неизживян.
Сълза кристална в перлена премяна
по струните на тънката трева
звъни, рисувайки със обич бяла
дланта на сребърната тишина.
Потъвам във картините мечтани
на залези, изгарящи във плам.
Докосвам със дихания трептящи
картините на своя нежен блян.
© Евгения Тодорова All rights reserved.
