Очите ми са тъжни и уморени
и ме молят всеки ден да спра да гледам...
Да спра да те търся, колкото и да боли,
но дори да се опитвам, не мога аз да те забравя...

Очите ми се насълзяват всеки път,
когато започнеш да ми говориш за него...
за това колко много го обичаш и цениш,
а аз глупакът все още се надявам на чудо...

Иска ми се някак си да те забравя,
да те изтрия от ума си и от сърцето,
но нещо все ми пречи и ми се вижда невъзможно...
кажи ми, скъпа... как да го направя?

Очите ми до полунощ не се затварят,
кажи ми, защо се появи в моя живот?
И редовно те от сълзи са червени...
вечно празни... празни без любов!