inn4etoo (Инна)
47 22
13 dic 2011, 6:26

Очите ми умираха 

  Poesía
605 0 5

Очите ми са пеперудени крила,

издраскани и разпилени от дъжда.

Рисуват стъпки и счупени стъкла,

вкопчени в последния ден на есента.

 

 

А споменът ще ги преследва като сянка -

едни ръце отблъскват ги отново.

И вятър в зениците навява,

и стават мръсни, и пълни с олово.

 

 

Клепачите, изпръхнали от студ,

пулсират само при мисълта, че още

веднъж ще видят онзи луд,

изричащ името им само нощем.

 

 

Очите ми са мъртви очертания

на една болна, изкривена самота.

Дърпа ме надолу, тя е като наказание,

разяжда и мечтите, и плътта.

© Инна Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??