Очите ми умираха
Очите ми са пеперудени крила,
издраскани и разпилени от дъжда.
Рисуват стъпки и счупени стъкла,
вкопчени в последния ден на есента.
А споменът ще ги преследва като сянка -
едни ръце отблъскват ги отново.
И вятър в зениците навява,
и стават мръсни, и пълни с олово.
Клепачите, изпръхнали от студ,
пулсират само при мисълта, че още
веднъж ще видят онзи луд,
изричащ името им само нощем.
Очите ми са мъртви очертания
на една болна, изкривена самота.
Дърпа ме надолу, тя е като наказание,
разяжда и мечтите, и плътта.
© Инна All rights reserved.
