Очите ми са пеперудени крила,
издраскани и разпилени от дъжда.
Рисуват стъпки и счупени стъкла,
вкопчени в последния ден на есента.
А споменът ще ги преследва като сянка -
едни ръце отблъскват ги отново.
И вятър в зениците навява,
и стават мръсни, и пълни с олово.
Клепачите, изпръхнали от студ,
пулсират само при мисълта, че още
веднъж ще видят онзи луд,
изричащ името им само нощем. ...