18 nov 2006, 13:13

Очите на дъгата

  Poesía
757 0 3
Eyes of Rainbow

Очите на дъгата

Намерих ключа 
за северния вятър – 
да дойде да превземе 
света ми със снега.

Забравих си крилете,
на кея, а фара срещу нас –
утихнали са под очите 
на дъгата, а вечерта...

След тази нощ 
със знаци за мистерия – 
тръпнещи сме двама 
в съкровени мечти.

И няма счупена
цветна хармония...
Във дъгата искрят 
твоите мили очи.

Ти прости за копнежа,
цветно да е поисках
и толкова земно –
шепот, стопляне, магия,

докосване шеметно,
стопяващо искрите.
В крилете на кея
дъгата копнях да открия.

И сега сме двамата
отвъд нощта и самотата.
Под очите на дъгата
танцува вихрено вятър.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мери Попинз Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...