Самодива (Вики)
535 5961
13 nov 2008, 15:40

Очите на иконата 

  Poesía
808 0 12
Забравен храм. Потънал в прах олтар.
Човешки глас не помнеше амвона.
Под купола седи свещеник стар
да пази чудотворната икона.
Пазител и най-строг съдник била -
разказваше легендата на храма -
очите и оставяли следа,
от тях не можел никой да избяга.
Пристъпиш ли с избистрена душа,
помолиш ли за помощ и надежда,
признаеш ли пред себе си греха,
очите на иконата просветват.
Със злост в сърцето тук, ако се спреш,
опиташ ли се в храма да излъжеш,
погледай и за миг ще прочетеш
в очите на иконата присъда.
Момиче малко днес пред нея спря.
Прошепна тихо: "Боже, виж скръбта ми.
Не мина месец мама как умря,
а ти повика татко и сестра ми.
Съвсем сама останах на света,
за мен живота стана тежко бреме.
Да ги последвам искам във смъртта,
ще чакам тук, да дойдеш да ме вземеш."

Таеше крехкостта и чудна власт,
невинният и поглед - мисъл ясна.
Свещеникът разплака се без глас.
Очите на иконата угаснаха.

© Вики Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??