13 нояб. 2008 г., 15:40

Очите на иконата

958 0 12
Забравен храм. Потънал в прах олтар.
Човешки глас не помнеше амвона.
Под купола седи свещеник стар
да пази чудотворната икона.
Пазител и най-строг съдник била -
разказваше легендата на храма -
очите и оставяли следа,
от тях не можел никой да избяга.
Пристъпиш ли с избистрена душа,
помолиш ли за помощ и надежда,
признаеш ли пред себе си греха,
очите на иконата просветват.
Със злост в сърцето тук, ако се спреш,
опиташ ли се в храма да излъжеш,
погледай и за миг ще прочетеш
в очите на иконата присъда.
Момиче малко днес пред нея спря.
Прошепна тихо: "Боже, виж скръбта ми.
Не мина месец мама как умря,
а ти повика татко и сестра ми.
Съвсем сама останах на света,
за мен живота стана тежко бреме.
Да ги последвам искам във смъртта,
ще чакам тук, да дойдеш да ме вземеш."

Таеше крехкостта и чудна власт,
невинният и поглед - мисъл ясна.
Свещеникът разплака се без глас.
Очите на иконата угаснаха.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Вики Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...