1 abr 2012, 18:05

Очите ти ме срещат все така 

  Poesía » De amor
881 0 13

Очите ти ме срещат все така

грижовни, изпитателни, изгубени

в носталгия на минала  тъга,

по бялото на простнатите губери

преметнати на здравото въже

да съхнат пред настъпващата зима

и цял сезон ревнивите мъже

да ми завиждат, че и днес ги има,

магични, като паднал първи сняг,

опънати пред топлата камина

в домът ни. Ще прозвънне конски впряг

и плазовете ще дълбаят зримо

чертите на душите в паралел –

в безкрая те навярно се пресичат,

където взор не стига на орел,

а обичта е в култ и с цвят я кичат.

© Иван Христов Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??