Apr 1, 2012, 6:05 PM

Очите ти ме срещат все така 

  Poetry » Love
880 0 13

Очите ти ме срещат все така

грижовни, изпитателни, изгубени

в носталгия на минала  тъга,

по бялото на простнатите губери

преметнати на здравото въже

да съхнат пред настъпващата зима

и цял сезон ревнивите мъже

да ми завиждат, че и днес ги има,

магични, като паднал първи сняг,

опънати пред топлата камина

в домът ни. Ще прозвънне конски впряг

и плазовете ще дълбаят зримо

чертите на душите в паралел –

в безкрая те навярно се пресичат,

където взор не стига на орел,

а обичта е в култ и с цвят я кичат.

© Иван Христов All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??