Очите ти ме срещат все така
Очите ти ме срещат все така
грижовни, изпитателни, изгубени
в носталгия на минала тъга,
по бялото на простнатите губери
преметнати на здравото въже
да съхнат пред настъпващата зима
и цял сезон ревнивите мъже
да ми завиждат, че и днес ги има,
магични, като паднал първи сняг,
опънати пред топлата камина
в домът ни. Ще прозвънне конски впряг
и плазовете ще дълбаят зримо
чертите на душите в паралел –
в безкрая те навярно се пресичат,
където взор не стига на орел,
а обичта е в култ и с цвят я кичат.
© Иван Христов All rights reserved.
