ОДА  НА  ЛЮБОВТА

Събужда ме изгрева нов

и отварям плахо очи,

пропити с капки любов

в непресъхнали мокри следи.

Болка раздира мойто сърце,

но посрещам поредния ден

с надежда, че твойто лице

ще видя в съня си пред мен.

Разливам цветни слова

в палитра от черно и бяло,

за да ти кажа с тъга,

че без теб всичко е спряло.

Макар че време отмина,

още помня как ти и аз

стояхме в нашта градина,

сплели души във захлас.

Този спомен скъпо ще пазя

до последния миг на живот

и обещание ценно ще спазя –

да обичам само тебе до гроб!

Съдбата ще бъде моя другар,

показващ ми верния път

и с вяра до небесен олтар

нас ангелите ще отведат.

Ти със светлинен воал

ще озариш райския бряг,

аз без дъх занемял

ще захвърля черния фрак.

В очите зелени навеки

ще виждам безконечни дъги,

а по трънливи пътеки

ще посея за тебе свойте мечти.

Безкрайни животи,

хилядолетни лета

и предвечните ноти

изпълват песен една…

Ти си Любовта!

05.II.2012

Камен Тодоров ©