Защо ли те, Родино, все така обичам?

Защо ли свидна майка те наричам?

Затуй ли, че отгледа и откърми

Аспаруха, Симеона и Асеня.

Ти бе млада, но достойна.

В теб разбиха се татари, рицари, ромеи.

После снагата ти сечаха безброй 

османски ятагани.

Но ти растя, събира мощ велика

и пак роди, откърми и отгледа

Паисий, Левски и българска княгиня.

Един бесило зарад теб усука,

куршум друг парна по челото,

трети себя, дете и скъпа жертвува.

Тогаз Русия мощна ръка

корава ти подаде и ти отново

млада стана.

В тоз миг те призоваха

Драгоман и Гургулят

и българският воин

кръвта си там проля.

Ти би се при Мур,

Страцин и Драва

за общата правда.

Сега свободна си и демократична,

но стенеш пак от дълбоки рани.

Но ти била си и ще бъдеш,

Българийо мила, Родина моя.