Ода за българската жена

На българката кой да и придира външността и,

да знаете, жената най-красива тя е на света е тя.

Тя с ум не блестяла, падала си глуповата,

разобличаваме тук мигом тази долна клевета.

Суетна не била, а семпла днес е външността и,

да скромна е, но скромността света краси.

Та също пада си по модата отбрана и изящна,

колите скъпи гони може ли да си го позволи.

Тя нежно цвете буди се от сутрин рано,

деца да чува, ястията отръки да подслади.

Разнася аромат във къщата си дом да стане,

проблясват стаи и веранди в пъстри светлини.

Но някой интелектът и в съмнение ще вземе,

ще каже, че повърхностна е в мислите си тя.

Но разум само може той от нея да приеме,

а ще завиди на ума и в бързина на мисълта.

Ще кажат, че позция тя няма, съпругът да реши.

но в профила си и наяве вее украинско знаме.

Сама решението си взима вече знаеш, не греши,

и в името на свободата всичко може тя да разруши.

Но тя домът си пази и огнището семейно си подклажда,

в България или пък емигрантка във нерадост по света.

И българката в тъмнината с векове България запази,

благословена  да си коленичиме сега  пред тебе отбрана,

развяла първа знамето на българската свидна свобода!