4 abr 2009, 8:12

Ода за мъжете

2.3K 0 40

 

От „юноша бледен" до „старци берат хмел" -

все сте любители предани

на ода за патриархата.

„Агънце", „пиленце" , „котенце", „муци",

знаете, че понякога

и така ви наричаме.

Но одата ми не за това е,

а за вашия „принос" към нас.

 

Мечтаният мъж сте до сватбата май,

а после - влизате в роля на (полу)бог,

а нашето място край манджите,

(моля ви се), защото

всичко минавало ви през стомаха -

и вярност, и нежност, и обич.

Мъже сте били (уви или ах),

но сега сте особена каста

от детството си с ваксина подкожна

„хомо консуматор",

(за съжаление, или да) -

в живота е по-другояче.

 

Колоритно различни сте -

от роб до милорд,

качени на „Мерцедес" или стар „Форд",

по-честичко футболен фен,

отколкото фен на жена си,

изкусни ловци (или и)

жестоки палачи.

Обаче, когато главата ви заболи -

(къде ли) защо ли

на нашето рамо пак плачете.

 

И може би, с риск да съм прескочила някой,

(я мултибогат, я беден плъх под кревата),

то одата ми не е за вредата,

а за ползата (ако да или не) я има от вас.

Мъже в доспехи на рицар,

мъж-идол (Белмондо, например) -

та някога вие сте били съществували

и не като „екс-съпруг" или „за една нощ",

а като „мъжете-мечтатели", „мъжете-поети",

„мъжете-крале" (и изобщо мъжете).

Защото -

ако вие сте обтегнатият докрай лък,

то ние (уви) сме стрелата,

ако вие сте „глава на съдбата",

то ние сме нейната шия,

ако вие сте мъжът (със или без) голяма заплата,

то ние сме вашата вълшебна кесия,

в която винаги грошче остава

да ви нахрани (поне или и) душата.

 

Накратко, мъжкият свят е много различен,

наивен понякога, друг път - циничен.

Във много, обаче, със нас си приличате -

да обичате искате и да ви обичат.

Мъжете сте Марс, жените - Венера,

а прЕдани, заедно - Зодиака сме.

Ако всичко (или поне) сте разбрали -

тук вече приключвам,

с много прИвети (или пО-здрАв)

от жените, към вас - изчезващи видове.

 

 

 

МУЗИКА ЗА НАСТРОЕНИЕ>>>

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Весела ЙОСИФОВА Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Уау, за малко да пропусна поетичния ти коментар, Кириле. С благодарност, че съм предизвикала римувания ти мъжки отговор!

    п.п.: Щом още си пазиш писъмцето във плик до сърцето, не си ти нито Пес, нито гад! Целувки! (И една-две въздишки.))))
  • О, да бе- "накратко" хич даже не е
    може и да си права, може и да съм гад
    що не знае пощада към по слабия брат
    може и да съм някой най-незнаен циник
    дето още си пази писъмцето във плик,
    дето стръв за сърцето се оказа май, а?
    И което напомня пресметливия хлад
    с който някои живота го превръщат във ад,
    в който други изгарят от Душа до Сърце,
    но прости за въпроса-Откъде пък реши,
    че архатът бил мъжки и с това извини
    всички други арханки, дето не с бой и власт

    а със сплетни изкусни ни оплитат...И прас!!!-
    'Всичко свърши, прости ми, но реших , че от днес
    не си веч интересен...мил но скучен си ...Пес'


    Клептократите ,Веси, знай те нямат си пол
    нито имат си име, имат май че къс сол
    нейде там под ребрата ... и не знаят покой
    да корят и да властват те над жертвите бол,
    те докрай консумират, после тръгват на лов...
    ИЛИ лягат в засада.Да пленят някой нов,
    дето още си вярва в някакви там неща
    и готов е на всичко за едното там "да!"
    за една две въздишки или две-три сълзи,
    съща драма , но в строго "марсианска" вълна

    А ТЯ, Правдата знай се- хич си няма ни пол
    нито има "по принцип" в някой личен, тих стон!..
  • ах...тези мъже...
  • Хич даже, Дечева! Драго ми е!
    Хай (ла ри пи)!)))

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...