Ода - за Сизиф

През живота смело преминава
образа на вечният - Сизиф,
всяка своя слабост побеждава,
но белязан е да бъде нечестив.

Руши окови, клетви, бреме -
без миг дори да наведе глава,
на гръб нарамил тежко време,
орисан да върви:.."едва-едва".

В момента в който побеждава,
за сетен път подгъва си крака,
защото във живота лесно няма
и трябва да надвие слабостта.

Но хвърлен жребий е, обречен
да броди от недрата към върха,
а там най-горе в миг отнесен
отново се повлича в пропастта.

Урока смело на плещи си носи
нарамил бремето на своята съдба,
но в молитви Милостта я проси -
да го замести някой към Върха.

Върви Сизиф по пътя все нагоре -
там дето не прелитат и орли,
където върховете са небе отгоре,
където липсват облаци, мъгли.

Понесъл орис, мъка и страдание,
изправил се пред всички страхове,
със силна вяра и без отчаяние -
върви напред към свойте Богове.

Върхът отгоре го приканва, големее,
надвиснал над рояк миражи и лъжи,
а той Сизиф, като Муза ще се влее
в човешките сърца и паднали души.

И устремен към върховете горе,
прекрачващ и през огън и през лед,
все още той върви нагоре и нагоре,
защото дал е пред света ОБЕТ.

Лъчиста