Dec 5, 2012, 4:46 PM  

Ода - за Сизиф

833 0 1

Ода - за Сизиф

През живота смело преминава
образа на вечният - Сизиф,
всяка своя слабост побеждава,
но белязан е да бъде нечестив.

Руши окови, клетви, бреме -
без миг дори да наведе глава,
на гръб нарамил тежко време,
орисан да върви:.."едва-едва".

В момента в който побеждава,
за сетен път подгъва си крака,
защото във живота лесно няма
и трябва да надвие слабостта.

Но хвърлен жребий е, обречен
да броди от недрата към върха,
а там най-горе в миг отнесен
отново се повлича в пропастта.

Урока смело на плещи си носи
нарамил бремето на своята съдба,
но в молитви Милостта я проси -
да го замести някой към Върха.

Върви Сизиф по пътя все нагоре -
там дето не прелитат и орли,
където върховете са небе отгоре,
където липсват облаци, мъгли.

Понесъл орис, мъка и страдание,
изправил се пред всички страхове,
със силна вяра и без отчаяние -
върви напред към свойте Богове.

Върхът отгоре го приканва, големее,
надвиснал над рояк миражи и лъжи,
а той Сизиф, като Муза ще се влее
в човешките сърца и паднали души.

И устремен към върховете горе,
прекрачващ и през огън и през лед,
все още той върви нагоре и нагоре,
защото дал е пред света ОБЕТ.

Лъчиста

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© ЛЪЧИСТА All rights reserved.

Comments

Comments

  • "И устремен към върховете горе,
    прекрачващ и през огън и през лед,
    все още той върви нагоре и нагоре,
    защото Дал е пред света - Обет."

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...