Ода за Вярата и Невярата

Изгладиха ни гънките

с Вяра - щем, не щем,

че в бъдеще светло

мед с масло ще ядем,

човек за човека

ще бъде брат,

ще вървим напред,

няма връщане назад!

Затова блъскахме

от сутрин до здрач,

катерехме върха

без шерп и носач.

Получавахме трохи

за човешки харчове,

набивахме крак 

на червени маршове.

Водачите се черпеха

с уиски и чер хайвер,

ние смучехме пърцуца

със зеле и червен пипер.

Шепнехме оглеждайки се

някой дали слуша

и да погуби в Белене

бедната ни душа!

След тъмните облаци,

небето се проясни

от нова Вяра

за по - светли дни!

Развяха се знамена -

сини, червени,

дотичаха и борчета -

новите бизнесмени!

В късна доба

тръгнаха да работят

без да се навеждат,

без да се потят.

Изплашена Вярата

хукна към чужбина,

тръгнаха и младите

с първата дружина!

Остана Невярата

за утрешният хлеб,

в човека непознат,

застанал зад теб,

чакащ да се наведеш,

да направиш стойка,

а той да поработи

без никаква упойка!

Невярата в женитбата,

в голямата любов!

Жулка с Ромео замръква,

на сутринта е с нов!

Накъде да погледнеш

все е силикон,

няма истински дупета,

ни натурален балкон!

Народът в Родината,

без истински водач,

в пушинака се заскита

от сутрин до здрач.

Върви, лута се

с Невяра в тъмата,

търсейки пътечка

да излезе от гората!

Излезе ли - ще дойде

Видов ден със зората,

със замах ще смете

изметта от страната,

а той, народът,

с грешни си души,

светло бъдеще с Вяра

пак ще почне да гради!