11.05.2024 г., 19:50

Ода за Вярата и Невярата

548 1 0

Изгладиха ни гънките

с Вяра - щем, не щем,

че в бъдеще светло

мед с масло ще ядем,

човек за човека

ще бъде брат,

ще вървим напред,

няма връщане назад!

 

Затова блъскахме

от сутрин до здрач,

катерехме върха

без шерп и носач.

Получавахме трохи

за човешки харчове,

набивахме крак 

на червени маршове.

 

Водачите се черпеха

с уиски и чер хайвер,

ние смучехме пърцуца

със зеле и червен пипер.

Шепнехме оглеждайки се

някой дали слуша

и да погуби в Белене

бедната ни душа!

 

След тъмните облаци,

небето се проясни

от нова Вяра

за по - светли дни!

Развяха се знамена -

сини, червени,

дотичаха и борчета -

новите бизнесмени!

 

В късна доба

тръгнаха да работят

без да се навеждат,

без да се потят.

Изплашена Вярата

хукна към чужбина,

тръгнаха и младите

с първата дружина!

 

Остана Невярата

за утрешният хлеб,

в човека непознат,

застанал зад теб,

чакащ да се наведеш,

да направиш стойка,

а той да поработи

без никаква упойка!

 

Невярата в женитбата,

в голямата любов!

Жулка с Ромео замръква,

на сутринта е с нов!

Накъде да погледнеш

все е силикон,

няма истински дупета,

ни натурален балкон!

 

Народът в Родината,

без истински водач,

в пушинака се заскита

от сутрин до здрач.

Върви, лута се

с Невяра в тъмата,

търсейки пътечка

да излезе от гората!

 

Излезе ли - ще дойде

Видов ден със зората,

със замах ще смете

изметта от страната,

а той, народът,

с грешни си души,

светло бъдеще с Вяра

пак ще почне да гради!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Никола Яндов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...