Дора (Дорика Цачева)
91 1024
12 ago 2010, 19:13

Ода за злобата 

  Poesía » Civil
5557 1 5

Ода за злобата

 

Така върви от памтивека -

обсебва злобата човека,

в душата му се тя загнездва,

отваря рана като бездна!

И сън не го лови от завист -

съседът му си купил наниз

от стоки качествени, скъпи ...

- Как може, те са толкоз тъпи?!

Не могат да си кажат името,

а цицат направо от вимето

на таз държава бедна, гола,

а търсим ний теле под вола.

И, вместо работа да  вършим,

потим се и ръцете кършим.

А ето го и днес колегата -

размахва пред носа ми гегата.

Зарад’ служебната йерархия,

превърна офиса в монархия.

И иска той да коли, беси

и като тесто да ни меси,

душата той да ни извади,

да ни  даде на  лешояди.

Все  гледаме във канче чуждо,

обсъждаме човек ненужно,

парите му с ищах броим,

но все до него ний седим,

за да му правим очи мили -

затуй останали са сили.

Зад него хвърляме отрова,

в очите хвалим го отново.

Злобеем, завист ни тормози...

Ох, нека Бог да ни помози!!!

За да  си махнем от душите

тез  мисли пагубни и скрити,

да гледаме с любов човека.

Така да е до памтивека!

 

 

 

 

© Дорика Цачева Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Поздрав, Доре! Важното е, че ти гледаш с любов Човека! Затова винаги ще имаш какво да ни кажеш! Вдъхновена Пролет ти желая!
  • Да гледаме с любов човека!Това е и моята философия за живота!
  • одата е произведение за възхвала на нещо или на някого...
    ти не възхваляваш злобата в това стихотворение. защо да е ода?
    а пък виж какви сложни думи пишеш иначе...
  • Страшна ода!! Много харесах!
  • Кой знае...
Propuestas
: ??:??