Ода за злобата
Така върви от памтивека -
обсебва злобата човека,
в душата му се тя загнездва,
отваря рана като бездна!
И сън не го лови от завист -
съседът му си купил наниз
от стоки качествени, скъпи ...
- Как може, те са толкоз тъпи?!
Не могат да си кажат името,
а цицат направо от вимето
на таз държава бедна, гола, ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up