Ода за злобата
Ода за злобата
Така върви от памтивека -
обсебва злобата човека,
в душата му се тя загнездва,
отваря рана като бездна!
И сън не го лови от завист -
съседът му си купил наниз
от стоки качествени, скъпи ...
- Как може, те са толкоз тъпи?!
Не могат да си кажат името,
а цицат направо от вимето
на таз държава бедна, гола,
а търсим ний теле под вола.
И, вместо работа да вършим,
потим се и ръцете кършим.
А ето го и днес колегата -
размахва пред носа ми гегата.
Зарад’ служебната йерархия,
превърна офиса в монархия.
И иска той да коли, беси
и като тесто да ни меси,
душата той да ни извади,
да ни даде на лешояди.
Все гледаме във канче чуждо,
обсъждаме човек ненужно,
парите му с ищах броим,
но все до него ний седим,
за да му правим очи мили -
затуй останали са сили.
Зад него хвърляме отрова,
в очите хвалим го отново.
Злобеем, завист ни тормози...
Ох, нека Бог да ни помози!!!
За да си махнем от душите
тез мисли пагубни и скрити,
да гледаме с любов човека.
Така да е до памтивека!
© Дорика Цачева All rights reserved.
