24 oct 2009, 12:07

Одежди 

  Poesía
770 0 17




Втъкавам поредното си

нямо утро...

в собствена одежда.


Немотата...

е  богата!


Защо са ми думи,

търкаляни

по стръмни друми,

разкъсвани,

делени,

разкрасени,

или омерзени!?


Думи...

... те не стигат,

не побират

нищо...

... всичкото е

помежду ни!


Втъкавам поредното си

нямо утро

от нишките

на обич,

а немотота...


... тя е свята!

© Ирина Костова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??