24.10.2009 г., 12:07 ч.
Одежди
Втъкавам поредното си
нямо утро...
в собствена одежда.
Немотата...
е богата!
Защо са ми думи,
търкаляни
по стръмни друми,
разкъсвани,
делени,
разкрасени,
или омерзени!?
Думи...
... те не стигат,
не побират
нищо...
... всичкото е
помежду ни!
Втъкавам поредното си
нямо утро
от нишките
на обич,
а немотота...
... тя е свята!
© Ирина Костова Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
Приятно съм изненадана от това , което прочетох ...аз самата не знаех , че пишеш Иринка ....свята е тишината, когато чувството помежду ни говори ...да ...!!
-
По-добре немота, отколкото празнословие!
-
Да, такива думи са ненужни, но често пъти, те отварят очи и врати!
Поздрави за стиха, Ира и много се радвам да те видя отново пишеща!
-
Свята е, Ирина! Радвам се, че пишеш!
-
Поздрави и от мен!!!
Продължавай да пишеш по-често , защото и тук си много добра... -
Лаконично:Поздравление!
-
Ето, пак много интересно и смислено... та нали с думите понякога повече крием, отколкото казваме, и най-вече крием от себе си! Поздрав за другата използвана форма. Наистина не бях чел нещо ново твое скоро, но пък снимките ти радват.
-
С уважение към всички прочели Благодаря!!!
Написах този стих за думите, правокирана от използването им в някои произведения тук и още повече в коментарите.
Считам, че поне част от вас ще разберат за какво иде реч!
-
Езоповска мъдрост и философия!!!
-
Понякага мълчанието казва повече от думите...
-
Великолепен стих!
-
рядко пишеш
но пък чудесно -
Възхитен съм!
-
!!!
-
!!!!!
-
Много,много,,,
-
Свята е!
Благодаря ти за тези думи!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
