Одежди

Poetry

912 0 17

Втъкавам поредното си

нямо утро...

в собствена одежда.

Немотата...

е богата!

Защо са ми думи,

търкаляни

по стръмни друми,

разкъсвани,

делени,

разкрасени,

или омерзени!?

Думи...

... те не стигат,

не побират

нищо...

... всичкото е

помежду ни!

Втъкавам поредното си

нямо утро

от нишките

на обич,

а немотота...

... тя е свята!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

Черна_Роза (Жулиета Великова)

Приятно съм изненадана от това , което прочетох ...аз самата не знаех , че пишеш Иринка ....свята е тишината, когато чувството помежду ни говори ...да ...!!

2009-10-28T10:11:43+02:00
aborigen (Борко Бърборко)

По-добре немота, отколкото празнословие!

2009-10-26T18:39:43+02:00
Aneta_kz (Анета)

Да, такива думи са ненужни, но често пъти, те отварят очи и врати!
Поздрави за стиха, Ира и много се радвам да те видя отново пишеща!

2009-10-25T22:53:16+02:00
feia (Вилдан Сефер)

Свята е, Ирина! Радвам се, че пишеш!

2009-10-25T18:40:02+02:00
veesii70 (Веселка Стойнева)

Поздрави и от мен!!!
Продължавай да пишеш по-често , защото и тук си много добра...

2009-10-25T16:47:56+02:00