22 ago 2005, 11:24

Одобрявам 

  Poesía
1099 0 12
Купуваш си дреха 
и ме поглеждаш
дали одобрявам.
Харесваш ни стряха 
и ме поглеждаш
дали одобрявам.
Грижовно приготвяш вечеря 
и ме поглеждаш
дали одобрявам.
Разказваш своето вчера 
и ме поглеждаш
дали одобрявам.
Дали съм свикнал
да приема дните ти?
Мълчаливо притихнал,
одобрявам очите ти!

© Георги Динински Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Стиха ти много ми харесва!
  • Ти пишеш с лекота.Харесва ми
  • Много мъже си мечтаят за това. -
    Чудесно е!
  • Радвам се да го чуя.
  • Алекс
    ако музата ми можеше да отговори сигурно би казала същото
  • Хехе, ще кажа на мен как ми зучи, пък да видим дали съм права...

    Героят седи притаен през цялото време, без да се намесва в дните на своята половинка. Тя взима своите решения всеки ден и макар да го прави сама, търси одобрението му. За нея той е опора във всичко и не може да продължи напред без да поглежда в очите му и да вижда одобрителния му поглед. Така той е всичко за нея и макар мълчалив, казва всичко с очите си. А те в случая й казват и ч уверяват, че всичко което прави е правилно.
    Това видях аз в тези стихове.
  • И каква е идеята, Алекс?
  • Има чудесна идея.
  • Според Кришнамурти само притихналият разум може да се докосне до истината.Явно ти си я открил
  • Сякаш съм аз. Харесами, особено финала. Поздравления!
  • Най-правилното одобрение!!
  • Красиво, Дайк, много красиво. Одобрявам
Propuestas
: ??:??