28 mar 2020, 19:29

Одумвам клюкарите пред целия свят!

  Poesía
626 0 1

 

 

 Хората, злословящи зад гърба ни -
раними същества с космическо его,
но със сърце - колкото на колибри...

Одумват ни някои - за нашите грешки,
други  - за правотата ни, за делата ни,
трети  - за да са олиото над водата...

Хулят ни, че не сме като тях  -
вълци в овчи кожи...
блеещи срещу луната.

Клюкарстват кухите отвътре,
за да запълнят празнотата, 
която е изпълнила ума им...

Корят ни, че с честност
нищо не се постига,
че е глупост добротата!

Набедяват ни за жертви,
а себе си провъзгласяват
за авангарда на този свят!

На същият този свят,
в който те се чувстват
досущ като хамелеони!

Да, де факто, те се имат за господарите
на асфалтовата джунгла, в която живеем,
но нима мухи сме ние, нормалните хора?


Факти за хамелеоните:
Развълнувани или уплашени от нещо, хамелеоните се подуват, за да увеличат размера си и да изглеждат по-големи.
Очите на хамелеоните могат да се въртят независимо едно от друго и да гледат едновременно в две различни посоки.
Езикът на хамелеона може да достигне дължина по-голяма от тази на тялото.
Когато хамелеонът "стреля" с език, той затваря очи, за да не ги нарани случайно.
Уникалната способност на хамелеона да променя цвета си, му позволява да се слее с околната среда и да стане незабележим.
Думата "хамелеон" се превежда от гръцки като "земен лъв".
От гледна точка на биологията, хамелеоните на са гущери.
Смята се, че хамелеоните имат много добро зрение.
Но слухът на хамелеона е много слаб.
Хамелеоните виждат както в обикновения спектър, така и в ултравиолетовия.
Смяната на цвета отнема на хамелеона от 20 до 30 сек.
Езикът на хамелеона улавя плячка за стотни от секундата.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Гюрхан Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Винаги ми е било приятно да ме коментират интелигентни жени... па макар и да виждат в мое лице муха! Щеше да ме ядосаш, но... аз съм просто една муха.

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...