Офис

Кламери, телбод,
папки, класьори,
официален дрескод
и столове с амортисьори.

Кафе и сутрешни клюки,
течна сметана няколко стека.
Слънцето намери пролука
и за малко прокара светлинна пътека.

Пластмасови мишки –
морзови телеграфи
с инфрачервени нишки
гризяха графика.

Телесни храмове,
облегнати полупрегърбено.
Нахални до втръсване спамове.
От хаоса няма отърване.

Обърната с главата надолу,
двайсетлитрова туба с вода,
бълбукаше своя история
и се изпълваше с празнота.

Захапал фирмена чаша,
служител в изправена поза,
утоляваше своята жажда
и дори в този миг на отмора, остана сериозен.

После седна, покосен,
от електронна стрела.
Взря се в монитора, сбърчи носа
и затрака заучени трели.

Няколко палми в саксии
оформяха малък оазис –
естествено рошави, небрежно красиви,
зеления кът на етажа.

Редовно поливани,
повече отколкото трябва
от млад стажант, късо подстриган.
Зеленият кът до бюрото на Надя.

Искрящи мехурчета
от ефервесцентна таблетка,
удряха стените на чашата –
идеално гладка стъклена клетка.

Климатици превъртаха въздуха
и с него цяла орда бацили.
Осем часа на ден бореха задуха
и така хиляди мили.

Гипсокартон, окачени тавани,
над главите луминисцентни лампи.
В слушалките „Mondo Cane“,
Mike Patton’s psychedelic bel canto.

Таблици, кодове,
отчети, баланси,
надвиснали срокове.
Петък вечер на танци.

– А, то станало шест! –
вечерта намигна в индигово.
Скенер, настроен в до диез,
наниза последна порция битове.