28 jul 2009, 17:15

Огледало

  Poesía
821 0 9

Огледало съм ти - майка-дъщеря.

Огледало съм на детския ти порив

с трепет да откриеш любовта

и със трудностите да се сбориш.

 

Огледало съм ти - в твоите мечти

виждам себе си преди години.

И се моля: нищо, че съм Ти,

мойте болки да ти се разминат.

 

Огледало с образ изкривен

искам да не съм за тебе.

Не бъди мен! Нито като мен!

Всеки ден го виждай ден - вълшебен!

 

В огледалото на твоите очи

триста зайци слънчеви подскачат!

Искам да ти кажа, дъще, ти

колко много за света ми значиш!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Миглена Цветкова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Само в мечтите си,можеш да си "АЗ" Съвсем различни хора,съвсем различни огледала,не си ми огледало,нито аз на теб,нали?
  • "В огледалото на твоите очи

    триста зайци слънчеви подскачат!

    Искам да ти кажа, дъще, ти

    колко много за света ми значиш!"

    Истинска майчина обич и прекрасен стих!!!

    Поздрави!!!
  • Маги прекрасен е стиха ти ...просто е невероятен ...и е наистина писан под дитковка на майчина обич ...трогна ме стиха ти ...
  • Прекрасно Маги!
    Усетих голямата любов! Нека винаги остане такава и да е честита твоята дъщеричка!
  • Успяла си!

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...