Огледало

23 feb 2014, 0:10

Poesía » De amor

420 0 2

Стои пред мен омаен лик
очите - облак тъмен в летен зной
и искам аз във този миг
при него да намеря тих покой.

Посягам към стената огледална -
посяга той отсреща - две ръце
докосват плоскостта кристална,
но лед сковава моето сърце.

И гледам го тъй близък и далечен.
Невидим път над виснали скали.
Дали на мен е той обречен
или пък ще се разделим?

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

streptococcus (Таня Гулериа)

2014-02-23T02:30:37+02:00

Благодаря
Sevgimizi (Лора)

2014-02-23T01:36:12+02:00

Разкошно произведение!!!Оригинално, различно, влизащо в душата, изпълнено с толкова красиви и омагьосващи сравнения и думи!!!!!!Просто е впечатляващо!!!!Страшно много ми хареса!!!БРАВО НА ТЕБ!!!Моите поздравления!!!!И ти пожелавам любоввв и никакви раздели!!!!