23 feb 2014, 0:10

Огледало

Poesía » De amor

595 0 2

Стои пред мен омаен лик
очите - облак тъмен в летен зной
и искам аз във този миг
при него да намеря тих покой.

Посягам към стената огледална -
посяга той отсреща - две ръце
докосват плоскостта кристална,
но лед сковава моето сърце.

И гледам го тъй близък и далечен.
Невидим път над виснали скали.
Дали на мен е той обречен
или пък ще се разделим?

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

streptococcus (Таня Гулериа)

Благодаря

2014-02-23T02:30:37+02:00
Sevgimizi (Лора)

Разкошно произведение!!!Оригинално, различно, влизащо в душата, изпълнено с толкова красиви и омагьосващи сравнения и думи!!!!!!Просто е впечатляващо!!!!Страшно много ми хареса!!!БРАВО НА ТЕБ!!!Моите поздравления!!!!И ти пожелавам любоввв и никакви раздели!!!!

2014-02-23T01:36:12+02:00

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poesía 4.4K 5.0

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poesía 5.3K 5.0

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.2K 5.0

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poesía 4.9K 5.0

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poesía 5.7K 5.0

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poesía 5.7K 5.0