27 sept 2014, 12:53

Огледалото

  Poesía » Otra
446 0 0

Гледам в огледалото

и не мога да позная,

виждам външност позната, но

на кого ли е тя, не зная.

Аз ли съм това,

или обичайната ми маска,

опитвам се да я сваля,

но не става.

Ето, сложих нова маска

и усмивка се показа.

Ала странно чувство аз изпитвам,

боли ме нещо там дълбоко,

опитвам се болката да залича,

но безсилен оставам аз.

Гледам в  огледалото ми старо,

усмихнат и щастлив човек отсреща.

Но за миг нещо става,

огледалото затрептява,

като болно се превива 

и щастливецът се скрива.

Гледам и не вярвам,

не човек, а душа

стои пред мен сега

душа, черна като смола,

и надежда изгоряла.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Пламен Янков Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...