Огледалото
445
0
0
Гледам в огледалото
и не мога да позная,
виждам външност позната, но
на кого ли е тя, не зная.
Аз ли съм това,
или обичайната ми маска,
опитвам се да я сваля,
но не става.
Ето, сложих нова маска
и усмивка се показа.
Ала странно чувство аз изпитвам,
боли ме нещо там дълбоко,
опитвам се болката да залича,
но безсилен оставам аз.
Гледам в огледалото ми старо,
усмихнат и щастлив човек отсреща.
Но за миг нещо става,
огледалото затрептява,
като болно се превива
и щастливецът се скрива.
Гледам и не вярвам,
не човек, а душа
стои пред мен сега
душа, черна като смола,
и надежда изгоряла.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Пламен Янков Всички права запазени
