27 сент. 2014 г., 12:53

Огледалото

447 0 0

Гледам в огледалото

и не мога да позная,

виждам външност позната, но

на кого ли е тя, не зная.

Аз ли съм това,

или обичайната ми маска,

опитвам се да я сваля,

но не става.

Ето, сложих нова маска

и усмивка се показа.

Ала странно чувство аз изпитвам,

боли ме нещо там дълбоко,

опитвам се болката да залича,

но безсилен оставам аз.

Гледам в  огледалото ми старо,

усмихнат и щастлив човек отсреща.

Но за миг нещо става,

огледалото затрептява,

като болно се превива 

и щастливецът се скрива.

Гледам и не вярвам,

не човек, а душа

стои пред мен сега

душа, черна като смола,

и надежда изгоряла.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Пламен Янков Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...