7 nov 2010, 13:02

Оглушало бездумие 

  Poesía » De amor
1191 0 16

 

 

Когато на твойто - "обичам те!"

с безразличие кажат - "добре..."

Преглътни от горчивата истина

или опитай поне...

Днес

и утре

и вдруги ден,

в сладките сънища, в мислите

ти обичай така,

както сърцето поиска...

Животът е гаден понякога,

не чакай да чуеш - къде си?...

Там си, където е мястото,

отредено за теб от съдбата

и макар да обичаш безумно,

твойта обич не чини петаче,

щом няма кой да я чуе,

така че...

Скрий се в черупката тясна,

издигни си стените дебели,

там е твоето място –

там няма меки постели,

всичко е болно, ръбато,

макар да е много студено

(не за теб) за душата,

която крещи и не чува...

Зад тези горчиви стени

времето не лекува,

то е само застинал миг

от любовно безумие,

крещящо – Обичам..

Обичам те!...

 

Тишина.

Oглушало бездумие...

 

 

© Найден Найденов Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??