13 oct 2007, 15:32

Огнен Дъжд

  Poesía
1.2K 0 5

Гори във мен една мечта,

да те обичам ми нашепва тя...

угасне ли, отново ще се зароди

от пламъка във твоите очи.

Сърцето ми не иска да заспи,

щом до него се намираш ти!

В пламъците бурни ще гори,

дори накрая да го заболи!

Обичам те, но усещам тъга,

защото ти не си до мен сега;

сякаш постепенно, ден след ден

се откъсват част след част от мен...

От дни не спира да вали,

но дъжда усещам само аз, нали?

Не е дъжд, а болезнени сълзи,

но огъня в сърцето няма той да угаси!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Маги Цанкова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...