Огнен Дъжд
Гори във мен една мечта,
да те обичам ми нашепва тя...
угасне ли, отново ще се зароди
от пламъка във твоите очи.
Сърцето ми не иска да заспи,
щом до него се намираш ти!
В пламъците бурни ще гори,
дори накрая да го заболи!
Обичам те, но усещам тъга,
защото ти не си до мен сега;
сякаш постепенно, ден след ден
се откъсват част след част от мен...
От дни не спира да вали,
но дъжда усещам само аз, нали?
Не е дъжд, а болезнени сълзи,
но огъня в сърцето няма той да угаси!
© Маги Цанкова All rights reserved.
