6 jul 2015, 10:53  

Огнен пръстен

  Poesía » Otra
822 0 2

Искра 

 

Арфиеви звуци и лъчи

Из въздух се разляха

Отворих своите очи

И картини заиграха

 

Коне препускат през поля

Поля в които стъпки си оставят

Стъпки оформени в искра

Искра от тез които не прегарят

 

 

 

Пламък

 

И от небеса се спуска

Стълба с огнени стъпала

Ни едно не ще пропусна

Горе мечтата ще е цяла

 

 

 

Пепел

 

Лепкав мрак светлина целува

Огън буен до пепел изсушен

Приспан е онзи дет будува

А огънят бавно гасне изморен

 

Без останки - призрак

Пред очи ви жив човек

Но само по признак

Диша ала във ковчег

 

 

 

Феникс

 

 

Безжизнен се носех по река

Силует видях подаде ми ръка

Искрата блесна озари ме чак

Тогаз надигнах гробен похлупак

 

Случайна искра прераснала в пожар

Прогори оназ безлика твар

И от останалата суха пепел

Прероди се феникс ярък светъл

 

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Калоян Велинов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Да безлика трябва да е. Мисклик е било явно хд. Ще го редактирам
  • Вечният кръговрат на живота; добре че има искрици, с които да си взаимодействаме А в последната строфа „безлика“ ли трябва да е думата?

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...