Jul 6, 2015, 10:53 AM  

Огнен пръстен

  Poetry » Other
815 0 2

Искра 

 

Арфиеви звуци и лъчи

Из въздух се разляха

Отворих своите очи

И картини заиграха

 

Коне препускат през поля

Поля в които стъпки си оставят

Стъпки оформени в искра

Искра от тез които не прегарят

 

 

 

Пламък

 

И от небеса се спуска

Стълба с огнени стъпала

Ни едно не ще пропусна

Горе мечтата ще е цяла

 

 

 

Пепел

 

Лепкав мрак светлина целува

Огън буен до пепел изсушен

Приспан е онзи дет будува

А огънят бавно гасне изморен

 

Без останки - призрак

Пред очи ви жив човек

Но само по признак

Диша ала във ковчег

 

 

 

Феникс

 

 

Безжизнен се носех по река

Силует видях подаде ми ръка

Искрата блесна озари ме чак

Тогаз надигнах гробен похлупак

 

Случайна искра прераснала в пожар

Прогори оназ безлика твар

И от останалата суха пепел

Прероди се феникс ярък светъл

 

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Калоян Велинов All rights reserved.

Comments

Comments

  • Да безлика трябва да е. Мисклик е било явно хд. Ще го редактирам
  • Вечният кръговрат на живота; добре че има искрици, с които да си взаимодействаме А в последната строфа „безлика“ ли трябва да е думата?

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...