Огнена стрела

4 feb 2020, 7:13

Poesía » De amor

937 0 0

Бавно стрелата проникна в крехкото сърце, но ранена съм от обич , остана душата на нещо истинско и ценно - любов.

Ти бе залеза в ноща , галеше ме като видение , но стрелата ме преобрази да бъда чувствителна и любяща.

Чувам ехото на ветреца , а пойните птички пееха , но аз докоснах с устни от пареща от любов.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.