Бавно стрелата проникна в крехкото сърце, но ранена съм от обич , остана душата на нещо истинско и ценно - любов.
Ти бе залеза в ноща , галеше ме като видение , но стрелата ме преобрази да бъда чувствителна и любяща.
Чувам ехото на ветреца , а пойните птички пееха , но аз докоснах с устни от пареща от любов.
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up