13 abr 2008, 11:27

Огнени искри

  Poesía » Otra
727 0 5
Вятърът донесе огнени искри
в мене ги остави, духна и се скри,

пламна мигом огън, буен, мощен, див -
във сърцето огън пазя още жив.

Той гори, когато птиците в небето
пърхат със крилете, срещнали сърцето,

щом пчелата в цвете тихичко жужи,
сякаш, че ми шепне: "хайде не тъжи".

Мънички искрички скачат и палуват,
в радостна забрава после те танцуват,

сутрин, щом в тревата нежната роса
с капчици докосва моята коса.

И в сърцето огън всеки ден гори
за света прекрасен, който Бог твори:

залезът, луната, цветната дъга,
зная, те не носят мъка и тъга.

И във мен камбана радостно звъни,
само погледни ме, чуваш ли я ти?

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Иванка Морарова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....