13 abr 2008, 11:27

Огнени искри

  Poesía » Otra
725 0 5
Вятърът донесе огнени искри
в мене ги остави, духна и се скри,

пламна мигом огън, буен, мощен, див -
във сърцето огън пазя още жив.

Той гори, когато птиците в небето
пърхат със крилете, срещнали сърцето,

щом пчелата в цвете тихичко жужи,
сякаш, че ми шепне: "хайде не тъжи".

Мънички искрички скачат и палуват,
в радостна забрава после те танцуват,

сутрин, щом в тревата нежната роса
с капчици докосва моята коса.

И в сърцето огън всеки ден гори
за света прекрасен, който Бог твори:

залезът, луната, цветната дъга,
зная, те не носят мъка и тъга.

И във мен камбана радостно звъни,
само погледни ме, чуваш ли я ти?

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Иванка Морарова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...