Огнени искри
Вятърът донесе огнени искри
в мене ги остави, духна и се скри,
пламна мигом огън, буен, мощен, див -
във сърцето огън пазя още жив.
Той гори, когато птиците в небето
пърхат със крилете, срещнали сърцето,
щом пчелата в цвете тихичко жужи,
сякаш, че ми шепне: "хайде не тъжи".
Мънички искрички скачат и палуват,
в радостна забрава после те танцуват,
сутрин, щом в тревата нежната роса
с капчици докосва моята коса.
И в сърцето огън всеки ден гори
за света прекрасен, който Бог твори:
залезът, луната, цветната дъга,
зная, те не носят мъка и тъга.
И във мен камбана радостно звъни,
само погледни ме, чуваш ли я ти?
в мене ги остави, духна и се скри,
пламна мигом огън, буен, мощен, див -
във сърцето огън пазя още жив.
Той гори, когато птиците в небето
пърхат със крилете, срещнали сърцето,
щом пчелата в цвете тихичко жужи,
сякаш, че ми шепне: "хайде не тъжи".
Мънички искрички скачат и палуват,
в радостна забрава после те танцуват,
сутрин, щом в тревата нежната роса
с капчици докосва моята коса.
И в сърцето огън всеки ден гори
за света прекрасен, който Бог твори:
залезът, луната, цветната дъга,
зная, те не носят мъка и тъга.
И във мен камбана радостно звъни,
само погледни ме, чуваш ли я ти?
© Иванка Морарова All rights reserved.
