maslionka (Петя)
26 87
4 sept 2006, 10:53

Огнени клади 

  Poesía
1092 0 3
Сега идваш при мен
и молиш за прошка!
Очакваш една целувка
да оправи нещата?
Не,скъпи!
Любовта ми не можеш
да върнеш с целувка!
Очите ми макар пълни
със сълзи никога не са
били толкова безпощадни!
Ако можеше сега те да
бъдат огнени клади
не бих се замислила даже
да те осъдя на смърт!
Ти заслужаваш,любими,
да бъдеш погълнат от
пламъци,които да изпият
душата ти млада!Точно
както ти изпи мойта
без жалост!
Искай ми прошка,любими!
Нека те гледам в прахта!
Достави ми поне това
удоволствие-веднъж и мойта
душа да възтържествува
над твоита!

© Петя Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Хареса ми , Петя твоето откровение...Много точно си описала чуствата ,които човек изпитва когато е стигнал пределите на собственото си страдание и всичко в него се е "вкоравило"...
    Поздрави за стиха!
  • Хареса ми. Това заслужава.Ти да не си кърпа, в която да се избърсва, само като има хрема?
  • има толкова още време пред теб!Ще обичаш и ще бъдеш обичана!!!
Propuestas
: ??:??