4.09.2006 г., 10:53

Огнени клади

1.5K 0 3
Сега идваш при мен
и молиш за прошка!
Очакваш една целувка
да оправи нещата?
Не,скъпи!
Любовта ми не можеш
да върнеш с целувка!
Очите ми макар пълни
със сълзи никога не са
били толкова безпощадни!
Ако можеше сега те да
бъдат огнени клади
не бих се замислила даже
да те осъдя на смърт!
Ти заслужаваш,любими,
да бъдеш погълнат от
пламъци,които да изпият
душата ти млада!Точно
както ти изпи мойта
без жалост!
Искай ми прошка,любими!
Нека те гледам в прахта!
Достави ми поне това
удоволствие-веднъж и мойта
душа да възтържествува
над твоита!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Петя Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Хареса ми , Петя твоето откровение...Много точно си описала чуствата ,които човек изпитва когато е стигнал пределите на собственото си страдание и всичко в него се е "вкоравило"...
    Поздрави за стиха!
  • Хареса ми. Това заслужава.Ти да не си кърпа, в която да се избърсва, само като има хрема?
  • има толкова още време пред теб!Ще обичаш и ще бъдеш обичана!!!

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...