4 сент. 2006 г., 10:53

Огнени клади

Поэзия

1.5K 0 3

Сега идваш при мен
и молиш за прошка!
Очакваш една целувка
да оправи нещата?
Не,скъпи!
Любовта ми не можеш
да върнеш с целувка!
Очите ми макар пълни
със сълзи никога не са
били толкова безпощадни!
Ако можеше сега те да
бъдат огнени клади
не бих се замислила даже
да те осъдя на смърт!
Ти заслужаваш,любими,
да бъдеш погълнат от
пламъци,които да изпият
душата ти млада!Точно
както ти изпи мойта
без жалост!
Искай ми прошка,любими!
Нека те гледам в прахта!
Достави ми поне това
удоволствие-веднъж и мойта
душа да възтържествува
над твоита!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

megans (Магдалена Василева)

Хареса ми , Петя твоето откровение...Много точно си описала чуствата ,които човек изпитва когато е стигнал пределите на собственото си страдание и всичко в него се е "вкоравило"...
Поздрави за стиха!

2006-09-04T18:38:55+03:00
ria (Гергана Иванова)

Хареса ми. Това заслужава.Ти да не си кърпа, в която да се избърсва, само като има хрема?

2006-09-04T17:36:37+03:00
Love (Ванина)

има толкова още време пред теб!Ще обичаш и ще бъдеш обичана!!!

2006-09-04T11:25:40+03:00