5 sept 2015, 20:41

Огнено лято

  Poesía » Otra
665 0 1

Огнено лято


Вятърът горещ с мирис на Сахара

слънцето пулсира с огнени лъчи

земята нажежена, цялата в отмала

задухът притиска, мачка и души


Кръвта във вените кипи, пулсира

сърцето мъчи се в ритъм да я укроти

животът притеснен се скрива и замира

огненият дъх по улици пълзи


Лято, не ни оставяй с огнената диря

пламтящата земя с вулкан искри и дим

обичай ни, но любовта ти не бива да убива

прохлада ни дари, за да се спасим


Септември

Варна

Гавраил

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Гавраил Йосифов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • В крайна сметка лятото е огън. И както би казал Хераклит: "Закономерно възпламеняващ се и закономерно угасващ". Прохладата пълзи към нас, но когато ни достигне, дали няма да съжаляваме за утихналия вулкан на лятото?!

    Поздравление за това лятно ноктюрно!

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...