Sep 5, 2015, 8:41 PM

Огнено лято 

  Poetry » Other
511 0 1

Огнено лято


Вятърът горещ с мирис на Сахара

слънцето пулсира с огнени лъчи

земята нажежена, цялата в отмала

задухът притиска, мачка и души


Кръвта във вените кипи, пулсира

сърцето мъчи се в ритъм да я укроти

животът притеснен се скрива и замира

огненият дъх по улици пълзи


Лято, не ни оставяй с огнената диря

пламтящата земя с вулкан искри и дим

обичай ни, но любовта ти не бива да убива

прохлада ни дари, за да се спасим


Септември

Варна

Гавраил

© Гавраил Йосифов All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • В крайна сметка лятото е огън. И както би казал Хераклит: "Закономерно възпламеняващ се и закономерно угасващ". Прохладата пълзи към нас, но когато ни достигне, дали няма да съжаляваме за утихналия вулкан на лятото?!

    Поздравление за това лятно ноктюрно!
Random works
: ??:??