5.09.2015 г., 20:41 ч.

Огнено лято 

  Поезия » Друга
475 0 1

Огнено лято


Вятърът горещ с мирис на Сахара

слънцето пулсира с огнени лъчи

земята нажежена, цялата в отмала

задухът притиска, мачка и души


Кръвта във вените кипи, пулсира

сърцето мъчи се в ритъм да я укроти

животът притеснен се скрива и замира

огненият дъх по улици пълзи


Лято, не ни оставяй с огнената диря

пламтящата земя с вулкан искри и дим

обичай ни, но любовта ти не бива да убива

прохлада ни дари, за да се спасим


Септември

Варна

Гавраил

© Гавраил Йосифов Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • В крайна сметка лятото е огън. И както би казал Хераклит: "Закономерно възпламеняващ се и закономерно угасващ". Прохладата пълзи към нас, но когато ни достигне, дали няма да съжаляваме за утихналия вулкан на лятото?!

    Поздравление за това лятно ноктюрно!
Предложения
: ??:??