Огнено лято
Огнено лято
Вятърът горещ с мирис на Сахара
слънцето пулсира с огнени лъчи
земята нажежена, цялата в отмала
задухът притиска, мачка и души
Кръвта във вените кипи, пулсира
сърцето мъчи се в ритъм да я укроти
животът притеснен се скрива и замира
огненият дъх по улици пълзи
Лято, не ни оставяй с огнената диря
пламтящата земя с вулкан искри и дим
обичай ни, но любовта ти не бива да убива
прохлада ни дари, за да се спасим
Септември
Варна
Гавраил
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Гавраил Йосифов Всички права запазени