13 ene 2006, 21:22

Огнено момиче 

  Poesía
1471 0 2
С тъмните коси разпилени,
лъхаш ти страст и любов,
а очите ти зърна кафени
ме обливат с твоя весел зов.

Като пале сред поляна
съм самотен аз без тебе
твоята приятелска отмяна
чакам пак да чуя.

Колко радостно и мило
е със тебе да говоря.
Моето сърце се скрило
в твоята прегръдка нежна, силна...

Аз ше помня,
но помни и ти,
че приятели големи
ще останем аз и ти.

© Иван Кирчев Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??