Jan 13, 2006, 9:22 PM

Огнено момиче

  Poetry
1.8K 0 2
С тъмните коси разпилени,
лъхаш ти страст и любов,
а очите ти зърна кафени
ме обливат с твоя весел зов.

Като пале сред поляна
съм самотен аз без тебе
твоята приятелска отмяна
чакам пак да чуя.

Колко радостно и мило
е със тебе да говоря.
Моето сърце се скрило
в твоята прегръдка нежна, силна...

Аз ше помня,
но помни и ти,
че приятели големи
ще останем аз и ти.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Иван Кирчев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...