Огнено момиче

13 янв. 2006 г., 21:22

Поэзия

1512 0 2

С тъмните коси разпилени,
лъхаш ти страст и любов,
а очите ти зърна кафени
ме обливат с твоя весел зов.

Като пале сред поляна
съм самотен аз без тебе
твоята приятелска отмяна
чакам пак да чуя.

Колко радостно и мило
е със тебе да говоря.
Моето сърце се скрило
в твоята прегръдка нежна, силна...

Аз ше помня,
но помни и ти,
че приятели големи
ще останем аз и ти.

Огнено момиче

Свързани произведения

Комментарии

Предложения