Огнище

Защо животът ни не е огнище

или пожар изпепеляващ...

Да бъде вярата жарава,

а любовта ни вечен пламък.

И всичко, всичко що боли, да се

стопи навеки в една искра,

във топлота утеха всеки да намери.

Тук нека изгори и жаждата

и неутолимия ни глад,

когато няма нито жар

 и нито даже въглен черен...

Да станем вятър, ситен сняг

и миг дори да не оставим,

и дим от свещ да е дъхът

 на земния ни път нетраен.

Но ако лумне онзи пламък

в прозрачната, изстинала вода,

и там - в прозореца на самотата

изгреят сутрин две слънца,

то нека и рояк от птици

да сгреят своите криле

в старото, добро огнище, запалено от теб и мен.